Всяка една професия си има своя Eтичен кодекс, в който са описани етичните принципи и правила за практикуването й. Работата на психолога, консултантът или терапевта е изключително отговорна, поради факта, че тя може да е животопроменяща.
Влиянието, което специалистите оказват върху клиентите си, може да е както положително, така и отрицателно! Затова е важно с етичните норми да бъдат запознати не само специалисти, но и техните клиенти.
Едно от първите правила, които бъдещият консултант/терапевт научава в началото на своето обучение, е че не може да провежда терапия на свой близък, приятел или роднина. Ние като хора влизаме в различни роли и отношения в ежедневието си, изграждаме приятелства и връзки, които са различни и несъвместими с терапевтичната връзка, която имаме с клиентите си. Колкото и да имаме желание и умения да помогнем на най-близките си, най-добрата подкрепа, която можем да им окажем е, като ги насочим към друг колега. Консултантът/терапевтът трябва да осъзнава своите граници, възможности и области на компетенция.
Личността на специалистът е изключително важна за резултатите от терапията. Има много изследвания в тази област, които сочат, че личността на консултанта/терапевта има централна роля в терапевтичният процес и е основен фактор за успешна терапия (Norcross & Lambert, 2011, Norcross & Wampold, 2011). Но всеки специалист е преди всичко човек, със своите потребности, слабости, ценностна система и навици, които оказват влияние и в работата му. Изключително важно е консултантът/терапевтът да осъзнава своите лични потребности, областите, в които има нужда от супервизия, личните си затруднения и травми.
Не е етично той да задоволява своите потребности, нужди и непреработени трудности, чрез работата си с клиентите. Използването на прекалено много лични истории, примери и правенето на заключения, преди да е изслушана цялата история на клиента, е сигнал, че консултантът/терапевтът може да пренася своите лични трудности върху клиента.
Има и потребности, които не са толкова очевидни, но те пречат за изграждането на терапевтичната връзка с клиентите. Такива са, например:
,,потребността от контрол и власт;
потребността да сме грижовни и полезни;
потребността да променяме другите в посока на собствените ни ценности;
потребността да се чувстваме адекватни, особено когато става прекалено важно клиентът да потвърди нашата компетентност;
и потребността да бъдем уважавани и високо ценени“ (Кори Дж., 2015:53).
Не е етично да се задоволяват потребностите на специалиста по време на неговата работа с клиентите! Колкото е по-осъзнат, толкова ще му е по-лесно да си отговори на въпроса: ,,В момента чии потребности и нужди задоволявам?“
Етичните принципи, на които се основава работата на консултанта/терапевта са:
да уважава достойнствата и правата на личността
компетентност
отговорност
почтеност.
При работата с клиентите е добре, те да са информирани за правилата и отговорностите при терапевтичната работа. Информираното съгласие е документ, с който клиентът се съгласява за общата рамка и отношения, които ще има със специалиста. То включва правото на клиента да бъде информиран за методите, които ще се прилагат в терапията и той да може да взема решения по отношения на тях. Колкото консултантът/терапевтът отделя време да запознае своите клиенти с техните права и задължения, и ги образова относно методите, които ще прилага, толкова повече ще успее да ги овласти, и те да се почувстват равноправни участници в процеса. Това подпомага развитието на доверителна връзка между двамата, която е изключително важна.
Конфиденциалността или поверителността по време на консултиране/терапия е друг важен момент от етичните въпроси. За да се изгради доверителна връзка, клиентът трябва да е сигурен, че споделеното от него, ще бъде запазено в тайна. Това се уточнява още на първата среща. Има обаче изключения, когато тайната не може да бъде запазена, тъй като представлява заплаха за живота и здравето на клиента или на друг/и хора. Тези изключения трябва да бъдат обсъдени с клиента и той да е на ясно, че в тези случаи консултантът/терапевтът е длъжен да наруши конфиденциалността. За полезността на терапията, конфиденциалността може да бъде нарушена и по други причини, като например обсъждане на случая със супервизор или колега. По преценка на специалиста, случаят може да бъде използван като част от обучителен формат, но това трябва да стане със съгласието и знанието на клиента, като личните данни е добре да бъдат сменени.
Част от етичните принципи е консултантът/терапевтът да осъзнава отговорността, която носи спрямо клиента си. Тази отговорност е морална и е свързана с качеството, и последиците от дейността му. Ако той не е в състояние да помогне със своите компетенции, трябва да насочи клиента към друг свои колега или да осигури информация за избор на друг специалист. Изключително важно е, консултантът/терапевтът да не използва своите знания за психичното здраве за да наврежда на клиентите си или за да придобие облаги от тях. Ако той осъзнае, че е в морална дилема, е необходимо да потърси помощ от супервизор или колега, като поеме отговорност за действията си до този момент.
Не на последно място, ще поставя честността и почтеността на консултантът/терапевтът. Той трябва да бъде коректен както по отношение на собственото си представяне, като квалификации и степени на образование, така и на предишния си опит. Трябва да има прозрачност и по отношение на финансовите въпроси, които са свързани с предоставяната услуга. От друга страна трябва да има прозрачност и за хипотезите, становищата и професионалните заключения, които прави по време на работата си. Клиентът има право да бъде запознат с тях и да се дискутират с него. Специалистът трябва да бъде автентичен и да не заблуждава клиента в своето отношение, методи и цели на работата.
Както започнах в началото консултантът/терапевтът не бива да влиза в двойствени взаимоотношения с клиента. От една страна от професионалната си роля на терапевт, а от друга от непрофесионална роля, участващ в съвсем друг тип отношения. Това би намалило професионалната дистанция и може да доведе до експлоатиране и увреждане на клиента. Възползването от професионалните взаимоотношения и на специалиста, и на клиента, за други цели, които са различни от терапевтичните, е неетично и може да увреди доверителната връзка. Конфликтът на интереси и нарушаването на етичните принципи, могат да бъдат наказуеми от законодателството в република България.
Познаването на етичните принципи и въпроси в консултативната и терапевтична практика са важни за изграждането на връзката между специалиста и клиента, и за резултата от терапията. Те дават увереност, че и двете страни имат отговорност да ги зачитат и спазват.
Използвана литература:
1. Кори Дж, 2015, Теория и практика на консултирането и психотерапията
2. Етичен кодекс на Дружеството на психолозите в България, 2005г.
