Емоционална експресивност
Емоционалната експресивност, най-просто казано, е начинът, по който се изразяват емоциите. Емоционалната експресивност на родителите е сред един от основните компоненти, които спомагат за емоционалната социализация при децата и за развитието на емоционалната им интелигентност.
През последните години се правят много изследвания в тази област, с цел да се установи как регулацията на емоциите на родителите и по-специално на майката, оказва влияние на регулацията на емоциите при детето.
Хабелстад и Итън изследват емоционалната експресивност в семейството, което според тях е като един ,,разсадник на емоции“. Родителите и децата могат много интензивно и често да изразяват както позитивни, така и негативни емоции спрямо другите членове на семейството.
Между братята и сестрите също се пораждат силни чувства, които могат да са както позитивни (любов, лоялност, възхищение), така и негативни (агресия, ревност, завист) (Halberstadt, A.G., Eaton, K.L. 2002).
Според друго изследване индивидите са много по-склонни да изразяват емоциите си пред членовете на семейството си, отколкото пред непознати, познати или колеги в работата. (Matsumoto, D., Takeuchi, S., Andayani, S., Kouznetsova, N.,& Krupp, D. 1998) Семейството е мястото, в което децата се учат да разпознават емоциите си, да ги назовават, да експериментират в тяхното изразяване, като това спомага за социализацията на децата.
Емоционална функция и емоционална социализация
Емоционалната функция е една от основните функции на семейството, която задоволява както индивидуалните, така и социалните потребности, според Е. Ейдемилер и В. Юстицкий. Изразява се в ,,удовлетворяване на потребностите от симпатия, уважение, признание, емоционална подкрепа, психологическа защита“.
Тя е насочена към осигуряване на ,,емоционална стабилност“ и ,,съхраняване на психичното здраве“ на членовете на семейството“(Чавдарова-Костова 2017:69). Качеството, с което семейството изпълнява тази функция, е определящо за емоционалната социализация.
Ейсенберг, Къмбеланд и Спинрад, дефинират емоционалната социализация като процес, чрез който родителите или хората, полагащи грижи, споделят информация или знания с децата за разбирането, опита, изразяването и регулирането на емоциите (Eisenberg, N., Cumberland, A., Spinrad, TL 1998).
Това може да включва директни отговори на емоциите на децата, разглеждане на потенциални ситуации как децата биха реагирали, представяне на примери за адекватно и неадекватно регулиране на емоциите. Като по този начин цялостният семеен климат оказва влияние върху емоционалната експресивност и емоционалната компетентност на децата.
През последните няколко десетилетия се наблюдава все по-голямо фокусиране върху отъждествяването на това, как поведението на родителите, вярванията и убежденията им, както и реакциите им към емоциите на децата благоприятстват за създаване на среда, която подкрепя емоционалното развитие на децата.
Емоционалната регулация
Регулирането на емоциите най-често се разбира като процесите, чрез които индивидът преживява, управлява и изразява емоциите си (Are, F., Shaffer, A. 2016). В едно изследване на Морис и колегите му, относно ролята на семейния контекст за развитието на емоционалната регулация, се предлага следната дефиниция за нея: ,,Регулацията на емоциите се състои от вътрешни и външни процеси, участващи в инициирането, поддържането и модулирането на възникването, интензивността и изразяването на емоциите“ (Morris, As., Silk, Js., Steinber,g L., Myers, SS., Robinson, LR 2007).
Авторите обясняват, че вътрешните процеси включват познания за емоциите, изместването на вниманието и управлението на физиологичните реакции. За външните процеси съществена роля оказват родителите или хората полагащи грижа.
Като при малките деца външните влияния от родителите имат по-голямо значение за изграждането на регулацията на емоциите, то при подрастващите водещата роля се измества към влиянието на връстниците, които подпомагат емоционалната регулация и социализацията (Morris, As., Silk, Js., Steinber,g L., Myers, SS., Robinson, LR 2007).
Механизмите на емоционална регулация модулират интензивността и изразяването на емоциите. Тук се има предвид определението на Томпсън (1990) за емоционален тон – специфичната изпитана емоция (например гняв, тъга, радост) и емоционална динамика (например, интензивност, продължителност, лабилност).
Определението за емоционална регулация включва специфични процеси, свързани с модулирането и поддържането на емоционални преживявания, или това са стратегии за справяне, свързани с управлението на емоциите (Brenner & Salovey, 1997) (Morris, As., Silk, Js., Steinber,g L., Myers, SS., Robinson, LR 2007).
Горното определение също предполага, че емоционалното регулиране означава способността за реагиране по социално подходящ, адаптивен и гъвкав начин на стресови изисквания и емоционални преживявания.
Изграждането на такива способности при децата са предиктори за бъдещи успехи в междуличностовите взаимоотношения и личностното развитие. Разпознаването на силните отрицателни емоции, адекватното им възприемане и наличието на стратегия за справянето с тях, е изключително важно за доброто психосоциално развитие на децата.
Силните отрицателни емоции могат да бъдат адаптивни, като например в контекста на заплаха или страх. Силната емоционална възбуда може да стане дезадаптивна, когато не съответства на контекстуалните или социалните изисквания (Cicchetti et al., 1995) (Morris, As., Silk, Js., Steinber,g L., Myers, SS., Robinson, LR 2007).
Основната роля на емоционалната експресивност в семейството, е да подпомогне развитието на емоционалната регулация, за да могат децата и юношите да научат начини за управление на емоциите по социално и контекстуално подходящи начини (Eisenberg & Morris, 2002; Kopp, 1992) (Morris, As., Silk, Js., Steinber,g L., Myers, SS., Robinson, LR 2007).
Емоционалната регулация на родителите
Емоционалният климат в семейството е изключително важен за психосоциалното развитие на децата. Съществена роля за неговото поддържане имат родителите или хората, полагащи грижи.
Те от своя страна влизайки в семейните взаимоотношения привнасят своя опит, емоционални преживявания, правила и стратегии за справяне. Според В. Сатир ,,опитът“, който човек е натрупал в ,,собственото си детство“, оказва несъмнено ,,влияние върху атмосферата, в която той отглежда своите деца“(Сатир 1996:148).
В. Сатир споделя, че в семействата съществуват правила и табута за изразяване на чувствата. Според нея чувството на гняв се отъждествява с разрушителните дейности, но разрушителен е не гнева, а действията, които са следствие от гнева. Много хора смятат, че гнева е лоша емоция и тя не трябва да се изразява.
Тя определя, че семейните правила против гнева са от фундаментално значение по отношение на това дали детето ,,ще израсне или не с гнева или ще се остави той постепенно да го унищожи“ (Сатир 1996:152). Емоционалната регулация има пряка връзка с психопатологията. Забраната да се изразява дадена емоция може да причини психосоматични симптоми, като например депресия.
В днешно време след редица проучвания е известно, че липсата на способности за регулация на емоциите на майката имат последствия при развитието на детето. Например: депресираните майки проявяват дефицити на емоционална регулация и проучванията на деца, отглеждани от такива майки показват, че те отразяват техните собствени проблеми с емоционалната регулация (Are, F., Shaffer, A. 2016).
Също така има връзка и между трудностите за регулация на емоциите на майката и стиловете на родителстване, които са свръхизискващи или неглижиращи(Are, F., Shaffer, A. 2 016). Тези открития показват, че ролята на майката като емоционално реактивна или добре емоционално регулираща се, оказва въздействие не само върху способностите на децата за емоционална регулация, но и върху поведението на двамата родители.
В днешно време се говори все повече за развиване на емоционалната интелигентност при децата, но отсъствието й при родителите и хората полагащи грижи, затруднява развитието й. Даниел Сийгъл и д-р Тина
Брайсън информират, че последните научни изследвания сочат, че когато родителите разпознават емоциите и потребностите на своите деца и откликнат на тях, децата им благоденстват социално и емоционално и се справят по-добре в междуличностните взаимоотношения в училище.
Авторите споделят, че е изключително важно да се сформира здрава връзка дете-родител. Но най-важното условие за това е, до каква степен родителите са осъзнали и осмислили преживяванията, които са имали със своите родители, и доколко са чувствителни към потребностите на децата си.
Според Даниел Сийгъл жизнената история на родителите определя отношението им към миналото, разбирането им защо техните родители са постъпвали по определен начин, както и съзнанието как определени събития са оказвали влияние върху израстването им като зрели личности.
Неосъзнатата и необмислена жизнена история може да кара родителите да се държат реактивно и да предадат на децата си същото болезнено наследство, което те са получили. Авторите посочват, че причината за това са огледалните неврони и имлицитните спомени посредством, които родителите пряко предават емоционалния си живот на своите деца (Сийгъл, Д., Брайсън, Т. П. 2015).
Редица изследвания в последните години доказват важната роля на семейната емоционална експресивност за благополучието на децата в семейството. От голямо значение е качеството на връзката родител-дете, чрез която децата усвояват модели и стратегии за решаване на проблеми.
Важно за психосоциалното развитие на детето е емоционалната диференциация на родителите, доброто емоционално регулиране, стилът на родителстване и емоционалната им интелигентност.
Изучаването на емоционалната експресивност в семейството и ролята на отношенията родител-дете, могат да подобрят както семейното функциониране, така и индивидуалното развитие на членовете на семейството.
Използвана литература:
- Сатир, В. (1996) Да преоткрием семейната хармония. Изд. ,,Наука и изкуство“.
- 2. Сийгъл, Д., Брайсън, Т. П. (2015) Как да развием потенциала на детския мозък. Изд. Хермес.
- Чавдаров-Костова, С. (2017) Възпитанието в структурата на семейните отношения. Университетско издание ,,Св. Климент Охридски“ с.69
- Are, F., Shaffer, A. (2016) Family emotion expressiveness mediates the relations between maternal emotion regulation and child emotion regulation, Child Psychiatry Hum Dev (2016) 47:708-715
- 5. Berking, M., Wirts, C., Svaldi, J., Hofmann, S.G. (2013) Emotion regulation predicts symptoms of depression over five years. Behavior Research and Therapy.
- Eisenberg, N., Cumberland, A., Spinrad, TL (1998) Parental socialization of emotion. Psychol Inq 9(4):241-273
- 7. Halberstadt, A.G., Eaton, K.L. (2002) A Meta-analysis of family expressiveness and children’s emotion expressiveness and understanding. Article in Marriage & Family Review
- Matsumoto, D., Takeuchi, S., Andayani, S., Kouznetsova, N.,& Krupp, D. (1998). The contribution of individualism vs. collectivism to cross-national differences in display rules. Asian Journal of Social Psychology, 1, 147-165
- Morris, As., Silk, Js., Steinber,g L., Myers, SS., Robinson, LR (2007) The role of the family context in the development of emotion regulation. Soc Dev 16:361-388