В първа част описах кризите, които са характерни за периода на младенчеството, ранното детство и предучилищната възраст. В настоящата статия ще засегна кризите, които обхващат периода на училищната възраст.
Първата от тях е:
Криза на седмата година
Появява се в края на предучилищния период и началото на начална училищна възраст. Продължителността може да варира между 6-тата и 8-та година. Децата започват да маниерничат, да имитират буквално поведението на някой възрастен.
Това е възрастта, в която се ражда социалния Аз. Детето желае да бъде прието и одобрено от учителя/ката, това му дава определен статут в класа. То е способно да осмисли как действията му влияят върху мнението на другите за него.
Загубва своята непосредственост и с действията си цели да покаже желано от него умение или качество, като търси оценката на другите. Децата в този период започват да премислят заръките и посланията на възрастните и се опитват да ги оспорят и поправят.
Имат желание да спорят за ежедневни правила, които преди са изпълнявали без проблем. Емоциите им от импулсивни и непредсказуеми, започват да стават осъзнати и логични.
Децата успяват да дадат разумно обяснение защо не харесват дадено нещо, защо са сърдити, защо предпочитат друго нещо. Те осмислят преживяванията си и се стремят да имат повече преживявания, които им носят приятни чувства, като положителната оценка за тях, похвалата, поощрението и усещането, че са важни, интересни, достойни за уважение.
Това променя представата им за тях самите. Със започването на училище, децата попадат в нова социална среда, с различни от досегащните правила и изисквания към тях. Знанията, уменията и поведението му стават обект на постоянна оценка от околните.
Съревнованието с връстниците и стремежът да е забелязан, интересен и положително оценен от възрастните, най-добре описват този кризисен период. Незадоволяването на тези важни потребности, може да предизвика гняв, тревожност, срам, страх, раздразнителност, агресия или автоагресия.
Как да помогнем да детето по време на кризата на седмата година?
Опознайте новата му социална среда
Насърчавайте го да разказва за всеки един от приятелите и съучениците си. Какво харесва в тях, кое не харесва? Как се чувства в училище, на площадката, вкъщи? Какви са правилата в училище, които се различават от тези в детската градина? Кои от тях са му най-трудни да ги спазва? Какво си мисли, че очакват възрастните от него?
Задавайте му въпроси
Задавайте отворени въпроси, чрез които детето да може да изрази идеи, чувства, преживявания, социален опит. Поставяйте му казуси за разрешаване, които са свързани с ежедневните му задачи. Ако детето ви разкаже ситуация в училище, която се е случила на друго дете. Разиграйте същата ситуация вкъщи.
Поверявайте му по-големи отговорности
Когато му давате задачи и детето се справя с тях, то изгражда увереност и самостоятелност. Постепенно трябва да разширявате границите му и да му давате повече право на избор.
Разказвайте му истории
Децата учат много повече от реални истории и хора, с които могат да се асоциират, отколкото от рационални обяснения. Може да му разкажете история от вашия живот, когато сте били на неговата възраст.
Показвайте му, че го обичате и цените не заради оценките, които получава в училище
Не се концентрирайте върху оценките на учителя, те измерват само когнитивните способности на вашето дете. Имайте търпение и спокойствие към него, всяко ново начало е трудно. Ако то усеща вашата подкрепа и любов, ще му е много по-лесно да мине през тази криза.
Подкрепяйте го в хобитата му и интересите му
Ако детето ви се вълнува от някакъв спорт, изкуство или дейности, свързани с интелектуалното му развитие, запишете го на допълнителни курсове. Интересувайте се от напредъка му, помогнете му да изгради приятелства, като организирате неформални събирания с децата, които споделят неговите интереси.
Криза на тринадесетата година
Началото на юношеството започва между 11-13годишна възраст. Това е възрастта на най-отчетливи промени както във физическото развитие, така и в емоционалната, социалната и психичната сфера. Преходът между начална училищна възраст и юношеството е труден, объркващ и предизвикателен не само за юношата, но и за родителите и учителите.
Родителите споделят учудването си, че толкова много детето им се е променило, че не знаят дали това е тяхното дете. Учителите също са затруднени как да мотивират децата да учат и да участват в клас.
В този период любознателността и мотивацията за учене значително намалява (Бърк Л. 2012). Децата са изправени пред нови промени в учебния процес. С навлизането в ранното юношество, детето може да смени училището, класа си и класния си ръководител.
Ако остане в същото училище и в същия клас, ще има нови учители и съответно нови изисквания към него. Паралелно с променените социални изисквания, настъпват бурни промени във физиологията, емоциите са интензивни и често се сменят.
Юношите се стремят да общуват и да бъдат харесвани от своите връстници. Авторитетът на възрастните намалява и не наблюдава негативизъм, противопоставяне, открито непослушание към посланията и правилата на възрастните. Общуването с връстниците става приоритет, с което се намалява времето прекарано вкъщи и в общуване с родителите.
Силното желание на юношата да бъде приет от желания кръг на връстниците, може да доведе до развиване на тревожност – самооценъчна и междуличностна, която да прерасне в конформно поведение (Маджаров Г., 2017). Всеки в групата се стреми да подражава на останалите, както по поведение, външен вид, мислене, така и по начин на изказване.
Проблемите в отношенията в групата на връстниците, се преживяват тежко, а изключването от групата може да предизвика личностова криза в живота на юношата. Характерно е черно-бялото мислене в този период. Юношата се противопоставя на установените граници и социални норми.
Търси нови модели на подражание и концепции, които са различни от семейните ценности. Собственият му Аз е изключително важен и е характерна завишена нереалистична самооценка на възможностите му. Опасността от пристрастявания, включване в групи на деца с девиантно поведение и неконтролируаеми сексуални контакти, се увеличава.
Как да помогнем да детето по време на кризата на ранното юношество?
Изслушвайте го
Общуването между родителите и юношата се променя. Ако юношата усети, че родителите му не го уважават и не го приемат на сериозно, това може сериозно да повреди доверието му към родителите. Комуникацията трябва да бъде на основата на равенство между възрастни. Всяка една от страните трябва да може свободно да изказва мнението си без да бъде прекъсвана и негативно оценявана.
Бъдете търпеливи и си повтаряйте, че този период ще мине
Някои юноши и техните семейства преминават значително по-трудно през този период. Най-доброто, което можете да направите за детето ви и за себе си, е да обичате юношата и да бъдете търпеливи към него. Това е период, който ще отмине, уверявам ви! Честите напомняния на тези прости истини, могат да са ви от помощ. Колкото повече родителите успяват да регулират емоциите си спрямо юношата, толкова повече ще му помогнат да мине по-леко през тази криза.
Бъдете автентични и си признайте, че когато не го разбирате
Искреното говорене и признаване, че не сте обучавани как да родителствате на юноша, няма да намали авторитета ви. Напротив, детето ви има нужда да чуе, че не сте перфектни, че понякога правите грешки, че сте объркани и уплашени, почти колкото него.
С разширяването на позволените неща и привилегиите, трябва да нарастват и отговорностите
Време е за разширяване на границите на позволените неща. Не оставяйте страховете ви за детето да вземат връх. Възлагайте отговорности, които са във възможностите на юношата, като проследявайте дали те са изпълнени. Насърчавайте ги да участват в задълженията в семейството и не очаквайте те да се сещат и да имат вътрешното желание да го правят.
Включвайте юношата в решенията, които касаят него
Това показва, че го уважавате, искате да го изслушате и неговото мнение е важно за вас. Това не означава да му позволите той да взема всички решения за себе си. Но, да има право да изкаже и да защити мнението си, дори според вас да не е прав.
Интересувайте се от приятелите му
Може юношата да не ви допуска до приятелите си, но му покажете, че е важно за вас да ги познавате. Насърчавайте го да ги кани на гости, като му предоставяте място и спокойствие. Не му говорете на умалително пред тях!
Криза на седемнадесетата година
Възрастта между 17-18 години е краят на средното юношество. Този период е кризисен, защото сблъсква юношата с реалността на живота, като го изправя пред сериозни избори и дилеми.
Юношата трябва да избере дали да продължи да учи или да започне работа, дали да се насочи към професионална реализация или да създаде семейство. Той прави планове за бъдещето, склонен е да идеализират бъдещия си живот.
Стремежът към отношения с връстниците започва да се измества от стремеж към усвояване на знания в тясно специализирана област, която е предпочитана за професия (Маджаров Г., 2017). Наблюдава се желание за различност, оригиналност от другите.
Юношата иска да да усвои нови умения, като каране на кола, усвояване на знания за дадена професия, които да го му дадат усещане за независимост и незаменимост. Увеличават се възможностите на мисленето и креативността (Маджаров Г., 2017).
Това помага на юношата да възприема и развива нови идеи и концепции, които абстрактни. Философските идеи за смисъла на живота, за болката, истината, за света и пр. будят интереса на юношата и той се опитва, чрез тях да намери своята идеология и място в света.
Опасността от пристрастявания, от попадане в групи на девиантни юноши, от нежелана бременност, от отключване на емоционални и поведенчески проблеми, остава висока, ако юношата не успее да се справи с предизвикателствата на този период.
Как да помогнем да детето по време на кризата на седемнадесетата година?
Оставете ги да избират и ги подкрепяйте в изборите им
Изборът за професия, за място на живеене, за начин на живот, за приятели и т.н. е тяхно лично право. В този период на несигурност за юношата, е важно той да усеща подкрепата ви и насърчението ви. Ако вие му се доверявате, ще му е по-лесно и той да се довери на себе си и да направи подходящия за него избор.
Правете нещо заедно
Предложете на юношата да правите нещо, което ще е приятно и за двамата. Дали ще е спорт или нещо, свързано с усвояване на нови умения, каквото и да е, това ще помогне за подсилване на връзката ви.
Насърчавайте развитието на мисленето и креативността му
Подкрепяйте юношата да участва в конкурси, състезания и проекти, в интересни за него области. Това ще засили мотивацията му за усвояване на специфични знания и ще подсили самочувствието му.
Не го сравнявайте с другите и не очаквайте отлични резултати по всичко
Сравнявайте детето си единствено с неговите собствени предишни постижения! Юношата може да има интерес само по един предмет или по отделни части от даден предмет. Открийте областта, в която той показва засилен интерес и го подкрепяйте.
През който и кризисен период да се намира вашето дете, най-доброто което можете да направите за него е да му показвате, че го обичате и сте на разположение, когато то има нужда от вас. Перфектни родители няма, както и перфектни деца.
Ако имате въпроси или нещо, което ви притеснява относно вашето дете, можете да се свържете с мен!
Използвана литература:
- Борисова В., Арнаудова Р., 2005, Възрастова динамика и диагностика на психичното развитие, изд. Университетско издание ,,Св. Климент Охридски“, София
- Бончева Ив., 2013, Психология на детското развитие, изд. ,,Славена“
- Бърк Л. 2012, Изследване на развитието през жизнения цикъл, изд. ,,Дилок“
- Маджаров Г., 2017, Детска психология заедно, изд. ,,Кушовалиев“, София
