Всеки човек преминава през различни кризи по време на жизнения си път. Появата на криза е свързано с някаква промяна в живота, към която човек не може да се адаптира. Често новите изисквания предизвикват фрустрация и негативни емоции, които са завладяващи и трудно преодолими. Това може да доведе до влошаване на здравословното състояние, рязка промяна в ежедневието на индивида и затруднено общо функциониране.
Кризисните периоди в развитието на детето са свързани със съзряването и променените възрастови изисквания към него. Първите, които виждат, че нещо се случва с детето, са значимите възрастни, които полагат грижа за него. Наблюдават се промени в емоционалната и социалната сфера на детето.
Обикновено родителите се оплакват, че детето е започнало да се инати повече, че е станало непослушно и грубо към други хора, че не спазва правилата. Промяната в поведението е неочаквана и сякаш старите методи на успокояване не действат. Възрастните се чувстват объркани и са склонни да налагат по-строга дисциплина, в опита си да си върнат контрола над поведението на детето. Но строгият контрол, често довежда до прояви на по-бурни емоции при детето и кризата се задълбочава.
Кога се появяват кризите, свързани с психичното развитие на детето?
Според периодизацията на Л. С. Виготски, основните периоди в детството са разделени от кризисни периоди. Според него се редуват стабилни и критични периоди, така кризата отразява прехода между два стабилни периода. Л. С. Виготски дава следната периодизация:
- Криза на новороденото – до края на първия месец
Младенчество – от втория месец до края на първата година
- Криза на първата година – от 1 – 1,5 година
Ранно детство – от 1 до 3 година
- Криза на третата година
Предучилищна възраст – от 3 – 6,7 година
- Криза на седмата година
Училищна възраст – от 8 – 12 година
- Криза на тринадесетата година
Юношество – от 14 – 18 година
- Криза на седемнадесетата година (Борисова В., Арнаудова Р., 2005)
Кризата може да започне малко преди навършването на определената възраст и да продължи до година, година и половина след това. Разбира се, много зависи от индивидуални особености на детето и от заобикалящата го среда.
Когато са налице и други фактори, като продължително боледуване, семейни проблеми, икономически затруднения, смяна на местоживеенето, глобални катаклизми и военни конфликти, кризисния период се удължава. В практиката ми като психолог, често съм срещала случаи, в които възрастовата криза при детето, съвпада с криза в жизнения цикъл на семейството. В такива случаи семейството не може да отговори адекватно на нуждата на детето от сигурност в отношенията.
Криза на новороденото
Първият месец след раждането е време на адаптация както на бебето към майката и новите условия на живот, така и на семейството към грижата за бебето. В началото бебето си запазва режима на сън-бодърстване, който е имало в утробата на майката. Той може да се различава от режима на семейството, като повече време бебето будува през нощта.
С появата на коликите, тези будувания се превръщат в значително предизвикателство пред родителите. Липсата на достатъчен сън, промененият режим на живот, тревожността от незнанието дали правилно се разпознават сигналите на бебето, оказват силно влияние върху засилването на негативните емоции при родителите. Може да се преживява гняв, тъга, срам, вина и страх по отношение на новороденото.
Как да помогнем на детето по време на кризата на новороденото?
– Не оставяйте грижата за себе си на заден план! Включвайте и други близки, и роднини в обгрижването на детето. Опитвайте се да си почивате, когато бебето спи, а не да домакинствате. Споделяйте емоциите си и всичко, което преживявате с близки хора всеки път когато имаме възможност. Добра практика е да си водите дневник. Ако забележите, че не може да се справите с емоциите си и те са твърде силни и неконтролируеми, потърсете професионална психологическа помощ.
Не оставяйте бебето само за дълго време да реве
Обикновено бебешкия плач е сигнал, че нещо се случва и бебето има нужда от вашето внимание и помощ. Схващането, че бебето реве от инат още през първия си месец, е неприемливо!
Бъдете любопитни към бебето
Всяко дете е уникално и различно. Наблюдавайте го, изследвайте движенията и състоянията му. Не приемайте веднага обясненията на другите хора за поведението на вашето дете. Колкото повече го изследване, толкова ще сте по-уверени в разчитането на сигналите му.
Говорете му, пейте, танцувайте с него
Бебетата още от раждането си имат нужда да общуват, да имат физически контакт и да чуват гласа ви. Използвайте всички възможни канали, чрез които да общувате с детето си. Споделяйте му как се чувствате, какво обичате да правите, какво ви радва. Бебетата не разбират значението на думите ви, но усещат емоцията ви.
Използвайте методи за успокоение на бебето, които сте изпитали и ви помагат и на вас
Когато бебето реве неутешимо и не знаете как да го успокоите, вероятно то усеща вашата тревожност и това му повлиява. В такива моменти може да изпробвате нещо, което вас самите би ви успокоило.
Криза на първата година
Кризата на първата годинка съвпада със съществени промени в живота на детето. Това е периода на прохождането, в който детето желае да стане по-независимо от присъствието на майката, като опознава само заобикалящата го среда. Но от друга страна от 8 месец повечето деца започват да се страхуват от непознати и обикновено този страх се преодолява до към двегодишна възраст.
Този кризисен период съвпада и с проговарянето и казването на първите срички. Много промени се случват в живота на детето. Според авторът на психосоциалната теория – Ерик Ериксън, конфликтът на този етап е автономия срещу срам, вина.
От една страна детето се опитва да се автономизира, като достига само до желаните от него места и предмети, като се научава да ползва само тоалетна, като се опитва да държи лъжица. Ако родителят е свръхконтролиращ или неглижиращ във възпитанието на детето, то може да започне да се чувства засрамено и да се съмнява в способностите си да бъде самостоятелно. Може да развие и чувство на вина, че иска да опознава само заобикалящия го свят.
Кризата на първата година се характеризира с по-чести прояви на гняв, тъга, страх, вина, раздразнение при детето. При някои деца тази промяна в емоционалността е много ясно забележима и притеснителна за родителите им.
Как да помогнем на детето по време на кризата на първата година?
Покажете му, че забелязвате емоциите му
Назовавайте емоциите му и ги отразявайте! Когато видите детето си тъжно му кажете: ,,Изглеждаш ми се тъжен…сигурно нещо е станало за да се чувстваш така…(предполагате какво е станало).“ Не му се присмивайте и не омаловажавайте чувствата на детето си!
Отправяйте ясни послания към детето си
Ако забраните даден предмет или храна на детето си, отстоявайте това правило, независимо колко дълго то ще негодува. Ясните правила и граници са полезни за децата и им дава усещане за сигурност! Съгласуваността, относно правилата между хората полагащи грижи за детето, е особено важна.
Сънят е важен за нервната система
В този период детето става по-активно и сънят през деня намалява. Ако детето пропусне часът си за сън, е добре на по-късен момент да му осигурите условия за спане. На тази възраст се препоръчва сън между 11-13 часа за денонощие.
Позволявайте на детето си да експериментира с нови неща
Не ограничавайте детето да си играе само с детски играчки. Предметите от ежедневието, които вие използвате често, будят и най-голямо любопитство. Когато детето ви подражава, като използва предмети от бита, това му помага да учи за социалните роли.
Бъдете търпеливи
В този период детето тепърва се научава как да манипулира с предметите, как да върви, как да говори. Толкова нови умения, които трябва да повтаря многократно да ги научи. Важно е да сте спокойни и да му осигурявате пространство и време за затвърждаване на способностите му. Не бързайте и не го пришпорвайте. Насърчавайте го да се опитва само да върши повече неща.
Криза на третата година
Тази криза е известна още и като ,,криза на ината“ (Бончева Ив., 2013). Настъпва между 2,5г. и 3-годишна възраст, но при някои деца и по-късно до към 4-годишна възраст. Този период съвпада и с адаптацията в детската градина. Какво се случва с детето? То вече може да ходи, да бяга, да се катери, да говори с по-сложни и дълги изречения, започва и формирането на Аз-концепцията. Всичко това кара детето постоянно да експериментира с нови, по-трудни задачи и в някои отношения по-опасни.
Детето започва да преживява себе си като пораснало и способно да се справи с всичко. Когато нещо не се случва така както то желае, малкото дете започва да спори, да вика, да плаче, да бута, да сграбчва, да рита и хапе. То изразява бурно своето недоволство и когато това се случи спрямо друго непознато дете, родителят се чувства засрамен и неподготвен за този период.
В практиката ми се е случвало родители да потърсят психологическа помощ, понеже не могат да се справя с емоционалните реакции на детето си на 3-годишна възраст. При някои деца тази криза, се преживява с изключително интензивни емоции и е по-продължителна. Ако усещате, че губите контрол над собствените си емоции спрямо детето, не можете да устоявате правилата и границите и виждате, че детето ви често проявява агресия и автоагресия, е добре да потърсите професионална психологическа помощ.
Как да помогнем на детето по време на кризата на третата година?
Бъдете автентични с него
Признайте му, че не знаете какво се случва в момента с него и ви е трудно да разберете какво преживява. Но не го обвинявайте за своите чувства! Детето ви има право да изпитва цялата гама от емоции и с времето ще се научи как да ги регулира.
Гласувайте му по-голямо доверие
Включвайте го в ежедневни дейности, като му показвате как вие се справяте, възлагате му малки задачи и оценявате помощта му. Може понякога да си разменяте ролите. По този начин може да отразите аспект на личността му, която харесвате и така да го насърчите да я проявява по-често. Децата имат нужда да се оглеждат в своите родители.
Говорете му като на голям човек
Говоренето на бебешки език пречи на детето да развие правилно говора си. Освен това му отправяте послание, че го възприемате още като бебе, а не като развиващо се и порастващо дете.
Предоставяйте му поне две опции, от които да избере
Когато детето се инати и не иска да ви послуша, тогава му дайте да избира между две неща, като опишете последиците от избора му. Разбира се, и двата избора трябва да са безопасни за него и за околните. Което и да избере, задължително трябва да види последиците от избора си. Ако те са положително, го наградете, ако са отрицателни, го лишете от нещо, което то харесва.
Отразявайте емоциите му
Когато детето ви изпитва дадена емоция, я назовете и му кажете как сте разбрали, че точно това изпитва. Питайте го след това, дали правилно сте определили емоцията му. Така го учите на емоционална интелигентност и му показвате, че емоциите му са важни за вас, независимо дали са положителни или отрицателни.
Не го сравнявайте с другите деца на неговата възраст
Всички деца са различни, измервайте постиженията на своето дете, само и единствено със самото него. Утвърждавайте уменията, които вече е усвоило и се радвайте за напредъка, който има с предишен период.
Утешавайте и гушкайте
Когато видите, че детето ви е изключително разстроено, разгневено или потънало в някоя някоя негативна емоция, предложете му утеха и го прегърнете! В тази възраст децата не могат да контролират силата на емоцията си. Те могат да избухнат в силен рев за нещо, което е на пръв поглед дребно и незначително.
В такива моменти колкото и да се карате, детето ви не е в състояние да ви чуе, понеже е под въздействието на силната емоция и центровете в мозъка му, които отговарят за рационалното мислене са блокирани.
Дори и да не сте съгласни с поведението му и да искате да го научите да не се държи така, първо го утешете, като му покажете, че го приемате и обичате, дори и в тези му състояния. Едва след като детето се е успокоило, ще можете да му изложите своята гледна точка.
Периодите на възрастовите кризи са важни за разбирането на новите потребности и умения на детето ви. Те са както предизвикателство, така и възможност на вас, родителите, да опознаете по-добре детето си и да му предоставите сигурна основа, че през каквото и да преминава, вие сте до него и няма да го оставите.
Следва продължение…..
